Модели на тревожност

Пълното наименование на проекта е Модели на тревожност: житейски разкази и наративни модели в социалистически и постсоциалистически общества. Той се занимава с биографични изследвания в ситуация на невъзможни биографии, каквато е тази по време на социалистическия период в България.

В последно време в България има бум на биографии, мемоари, спомени, които обаче не се приемат по един и същи начин, а създават контекст на лъжи, компромати, взаимни обвинения, недоверие и недоразумения. Това провокира и създаването на т. нар теории на конспирацията, които изглеждат истинни предвид, например, ограничения достъп до досиета и унищожените и манипулирани архиви. Самите реакции към разкритите досиета са разнообразни от абсолютно отричане на вписаното в тях до публично разкаяние. Като цяло рухва илюзията, че достъпът до архивите ще произведе автоматично истината, което резултира в несправяне с миналото. Съществува една начална демонизация на комунизма, която днес се размива в разпространената битова соц-носталгия, поддържана от комерсиалната сфера и медиите.

Настъпва семантическа криза тъй като има пълна промяна на жизнените условия на две или три поколения, но няма ясна и общоприета концепция за характера на миналия живот, нито ценностен консенсус при оценката за миналото. Като следствие се наблюдава дезориентация: (скрита) тревожност при осмисляне на собствения жизнен път и търсене на смисъл. Биографизацията е затруднена и най-често е разбирана като индивидуални техники на свързване на минало, настояще и бъдеще в смислово цяло и проект за бъдещето.

Важна социална и научна задача е това да се изследват техниките на биографизация, т.е. Да се изследват социално валидните начини и форми, чрез които се произвежда смислен и кохерентен образ на живота, свързващ минало, настояще и бъдеще. Полето от подобни образи, където твоят живот се помества в смислено отношение с останалите, е диференцирано. Смисловите модели на връзка между малката история и голямата история служат за преход между частно и публично. Има форми на авто-презентация на своя живот пред очите на другите и търсене на признание.

Методологическа отправна точка на проекта е Пол Рикьор и животът като наративна кохезия. Ключови са четирите измерения: само-уважение, грижа за реципрочния Друг, живот в справедливи институции, жизнената кохезия като ипсе-изация и разказ.

Теоретичната хипотеза на проекта е, че тоталитаризмът е живот в систематично несправедливи институции, където основната несправедлива институция е тоталитарният публичен език. Той функционира като празен автоматизиран идеологически код, който трябва да проникне в абсолютно всички сфери на човешкия живот, осигурявайки възпроизводство и идентичност на тоталитарното общество. Тоталитарните употреби на езика осигуряват не кореспонденция между думи и неща, а между думи и идеологически модели.

Тук е мястото за методологическо сбогуване с Рикьор, защото при него отсъства прагматичното условие на разказването, т.е. как със актовете на разказване се правят неща, а това е необходимо. Преходът от прагматични условия на разказването към исторически, контекстуални, политически и културни условия на езиковите актове е ключов за разбирането на това в какви условия се разказва; как с разказите се правят изключително комплексни и трудни за реконструиране актове; как с разказите се удържат биографизации и сложни идентичностни конструкции.

 

От казаното до тук може да направим производна хипотеза, че членовете на различните, политически враждебни елити се опитват да създадат своя собствена референциална система, призвана да стабилизира значенията на социалните действия и смисъла на биографичните сюжетни обрати. В публични битки те се опитват да я наложат като общ език. Тези публични битки са не-релевантни за актьорите на обикновения живот, хванати в мрежови лоялности и идентичности, в местни контексти и разкази. Съвсем различна е наративната перспектива на емигранти и членове на диаспората, които смесват външни и вътрешни наративни ресурси. Също така съвсем различен е начинът на разказване и наративният ресурс на всекидневните агенти в извън-публични ситуации.

Двете нива на изследване официално публикувани документи и устни разкази са начини за експлицитно биографизиране и ще бъдат разглеждани като два полюса на скала, между разни разновидности и хибриди.

Ще търсим:

Ще използваме различни по характер извори:

Цел и практически очаквания от анализа: