Евроинтеграция и национализъм на микро ниво

Преди няколко години се очакваше, че приемането на България в Европейския Съюз (ЕС) ще доведе до по-голяма солидарност, толерантност и стабилно гражданско общество. Тенденциите след присъединяването обаче са доста по-различни. Всички социологически проучвания показват, че напрежението срещу чужденците и имигрантите расте, а социалните дистанции се увеличават, особено към ромите и новите имигранти от азиатски произход (проучване Състояние на обществото, Институт Отворено общество, София, 2008). Наред с това има и първи прояви на евроскептицизъм (The Bulgarians and the EU 2 years later December 2008, http://www.aresearch.org). Няколко демографски фактора, които биват едностранно представени в медиите (спадащият ръст на раждаемостта сред етническите българи, комбинирано с демографски ръст сред ромските и турските малцинства се интерпретират като криза, която ще доведе до изчезване на българската нация) подсилват страховете и нетолерантността към малцинствата.

Така че живеем в парадоксална ситуация, по времето, когато България се отваря за глобализационните процеси последващи от влизането й в ЕС, в момент, когато мултикултурният характер на нацията расте, всички официални политики се опитват да засилят гражданския характер на държавата, либералната толерантност и човешките права (включително права на малцинствата), скритата ксенофобия сред българското мнозинство расте.

Един от най-важните резултати от предишния проект на SEAL Предизвикателства на национализмите беше откритият латентен реактивен български национализъм, надигащ се в този контекст, роден от страховете, свързани с гореспоменатите процеси. Официалните държавни културни и образователни институции се опитват да изпълнят изискванията, идващи от ЕС като по този начин демонстрират празно, формално и автоматизирано отношение към патриотичните въпроси. Новият национализъм се появява, често отвъд и въпреки официалните институции и интерпретира себе си като съпротива и морална кауза, описва себе си в морални категории: страховете се представят като защита на фундаментални идеали и ценности. В медиите това се разиграва като мисия, иззета от медийни звезди или маргинални политици, неофициални и алтернативни социални актьори.

Очевидно е, че подобна ситуация може да бъде използвана за политически манипулации и за провокирането на конфликти: неслучайно основните националистически партии в България (Атака, БНС) се появяват късно на политическата сцена, когато България вече е в процес на евро-интеграция. Не е съвпадение, че определени политически и медийни актьори активно играят днес с патриотичната карта или че се появиха голям брой от пара-политически алианси, лиги, клубове, асоциации и субкултурни формации, които всъщност са крипто-националистически /в някои случай крипто-расистки/.

В ситуация на икономическа криза, на криза на класическите политически идеологии, национализмът расте. Много е вероятно националистическата реторика да започне да се употребява и от значими политически актьори и да получи официална легитимност. Това допълнително ще застраши българския европейски проект и запазването на гражданските ценности.

Друго важно откритие на проекта Предизвикателства на национализмите е това, че българските училища и университети остават безпомощни свидетели на тези процеси. Те са неспособни да контролират или култивират национализмите под повърхността, нито пък да ги ориентират към европейския проект на страната и към новата система от граждански ценности. Министерство на образованието сякаш е недостатъчно добре запознато с факта, че учебните планове и програми са разкъсвани между европейските модели за толерантно гражданско образование и старите националистически наративи, основани на конфронтацията с Другия и Различните. От друга страна стоят половинчатите и несиметрични опити за образователни реформа както и лошата информираност на публиката за тях още си спомняме несръчните заигравания на министър Владимир Атанасов с емблематичното стихотворение Аз съм българче, които се сблъскаха с публична и родителска агресия, подобен беше случаят с извадения от закона и стандартите български книжовен език.

Затова съществува необходимост да се реинтерпретира патриотичното образование и да се представи алтернативен език, с който да се изразят едновременно европейската идентичност, гражданската толерантност и чувствата към нацията и държавата както в публичната, така и в училищата. Намирането на баланс между традиционните идентичности и новия европейски проект е единствения начин да се развие нов тип ценности, които ще послужат за основа на нова солидарност и социална кохезия.

Проектът Евроинтеграция и национализъм на микрониво е посветен на търсене изследване на разцепването между евро-интеграционно гражданско образование и традиционно, патриотично възпитание. Той изследва ситуацията на различни нива нормативни документи, учебни планове, учебници, учителски и ученически практики и формулира препоръки за промени към образователните институции.

Това е изследователски проект, целящ ефективна публична политика. Осъществява се с финансовата подкрепата на Trust for Civil Society in Central and Eastern Europe и Институт "Отворено общество" за периода 2009-2011 година.